Tози сайт е в тестова версия.
Libro.bg - Първата Българска платформа за самопубликуване на електронни книги
Влез в профила си: Вход | Регистрация | en

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2014

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2014

 
(0 гласа)

Дорково - порталът към балканския плиоцен

 
Текст: Любомир Кюмюрджиев; илюстрации: Велизар Симеоновски; снимки: Иво Данчев
Плиоценски животни „оживяват“ в уникалния музей край родопското село Дорково.
 

Слонът ме гледа втренчено с кехлибарените си очи. Миглите му са изненадващо дълги. Достигам до коляното на гиганта, а бивниците му са много по-големи от тези и на най-едрия негов съвременен роднина. Всъщност не стоя пред слон, а пред мастодонт, живял преди пет милиона години.

Аз самият се намирам в 2014 г., близо до Дорково. Не съм попаднал във филм, нито в машина на времето, а в наскоро отворилия врати уникален палеонтологичен музей край родопското село. Преди три десетилетия българо-френска експедиция разкрива в околностите му изключително богато находище на вкаменелости от началото на плиоцена. Вече съм прочел, че то се намира в местност, назована - ясно защо - Кокалите...

Лесно е да си представиш тези стада, пасящи по поляните между тъмните горски масиви и преди сто години... или преди седем века, когато крепостта на местния феодал господствала над околността... или дори преди хилядолетия, по времето на траките. Ала под корените на пролетната трева, под копитата на овцете и подметките на обувките ни спят вкаменените кости на същества, живели тук преди милиони години.

Да отгледаме по-добра риба

Текст: Джоуъл К. Борн-Мл.; снимки: Брайън Скери
Може ли „синята революция“ да реши глобалната хранителна несигурност?
 

В тъмния влажен склад в предпланините на Блу Ридж във Вирджиния Бил Мартин вдига кофа с кафяви пелети и ги изсипва в дълъг бетонен резервоар. Повърхността кипва от тлъсти бели тилапии.

Мартин - президент на Blue Ridge Aquaculture, един от най-големите закрити рибарници в света - се усмихва на лакомото хранене.

„Това е рибата на св. Петър - същата, с която Иисус е нахранил множеството" - казва той, а хрипливият му глас отеква като проповед. За разлика от Христос обаче Мартин не раздава рибата. Всеки ден продава 5000 кг живи тилапии на азиатските пазари от столицата Вашингтон до Торонто, като е замислил и още един рибарник на Западното крайбрежие. „Взимам пример от птицевъдството - казва той. - С тази разлика, че нашите риби са съвсем щастливи."

„Откъде знаете, че са щастливи?" - питам и отбелязвам, че килимът от тилапии изглежда достатъчно дебел, за да може св. Петър да се разходи отгоре му.

„Обикновено, като не са щастливи, умират - отговаря Мартин. - Досега не съм губил цял басейн риба."

Рециклиране на кораби

Текст: Питър Гуин; снимки: Майк Хетуър
В Бангладеш гладни за работа хора упражняват една от най-опасните професии в света
 

Предупредиха ме, че трудно ще проникна в бангладешките докове за рециклиране на кораби. „Едно време беше туристическа атракция - каза ми един местен човек, - но вече не пускат външни хора." Крачих няколко километра по пътя покрай Бенгалския залив, непосредствено на север от град Читагонг, където 80 работещи дока заемат 12-километров участък от крайбрежието. Всеки док беше ограден с високи огради с бодлива тел отгоре. Имаше пазачи и знаци, забраняващи снимането. Натрапниците са особено нежелани през последните години, след като няколко работници загинаха при експлозия. Заради нея собствениците бяха критикувани, че поставят печалбата над безопасността. „Само че не могат да преградят морето" - каза ми моят местен познат.

Затова късно следобед наех един рибар, за да направим обиколка на доковете по вода. По време на прилива морето обгръща редиците изтеглени на брега танкери и контейнеровози. Някои кораби все още бяха цели, сякаш току-що бяха пристигнали. Други бяха сведени до скелети - стоманената кожа беше одрана, разкривайки хлътнали черни трюмове.

Животът на подобни кораби продължава 25-30 години - следователно повечето от тези тук сигурно са били пуснати на вода през 80-те години на ХХ в. Но заради покачващите се цени по застраховането и поддържането на остаряващите съдове експлоатирането им става нерентабилно. Понастоящем най-ценното нещо в тях бяха стоманените им тела.

Земята на зеления камък 

Текст: Кенеди Уорн; снимки: Майкъл Мелфорд
Те Уахипунаму е мястото с най-високите планини, най-дългите ледници и най-високите гори в Нова Зеландия.
 

Джеф Махуика внезапно се навежда. Сред хилядите речни камъчета в краката ни е забелязал нещо, което е убегнало на очите ми. Хваща крайчето на един камък и внимателно го измъква от чакъла. Това е къс пунаму - зелен камък, или нефрит, дълъг колкото човешки пръст, който лъщи на светлината с хладен сиво-зелен блясък. Подава ми го и аз докосвам загладената от реката повърхност. „Нашият народ има обичай да не задържаме първия, който намерим - казва Махуика. - Затова го давам на теб." Хрумва ми нещо. Махуика е майстор в обработката на нефрит. Връчвам му камъка обратно с думите: „Ако пробиеш дупка в него, ще нося този пунаму на врата си, за да ме свързва с това място."

Те Уахипунаму - мястото на нефрита. От 1990 г. този югозападен край на Нова Зеландия е признат за обект на Световното наследство на ЮНЕСКО заради своите национални паркове и свързани помежду си участъци защитена земя. От всички диви райони в моята страна това е мястото, където се връщам най-често, за да вдишам неговия планински въздух, да газя в реките му, да скитам из горите му и да попия неговия дух.

Римляните във Франция

Текст: Робърт Кунциг; снимки: Реми Бенали
От мътните води на Рона в град Арл археолози изваждат запазен римски търговски кораб.

Римляните имали сериозен проблем с боклука, макар по нашите стандарти отпадъците им да изглеждали добре. Най-големи затруднения създавали амфорите. Римляните се нуждаели от милиони от тези заоблени глинени съдове, за да транспортират вино, зехтин и рибен сос навсякъде из империята, а често не рециклирали амбалажа. В Рим има 50-метров хълм на площ два хектара, кръстен Монте Тестачо и образуван единствено от натрошени амфори. Испански археолози смятат, че трупането вероятно започнало през I в. сл.Хр., когато самата империя се устремила нагоре към най-славните си времена.

Приблизително по това време в Арл - на р. Рона в днешна Южна Франция - хамалите намерили друго решение: изхвърляли празните амфори в реката. През I в. Арл бил процъфтяващата порта към римска Галия. На това място прехвърляли товари от цялото Средиземноморие на речни кораби, които ги превозвали до северните предели на империята. Но от пристанището не е останало почти нищо - само сянка в коритото на реката, приела формата на широка ивица римски боклуци.

Боклуци за тях, не за нас. През лятото на 2004 г. водолаз, който оглеждал сметището за археологически богатства, забелязал на дълбочина 4 м стърчаща от тинята дървения. Оказало се лявата кърмова част на 31-метрова баржа. Тя била почти непокътната, тъй като по-голямата част още почивала под пластовете тиня и амфори, които я съхранили в продължение на почти 2000 години. А в резултат на още една поредица малки чудеса баржата се измъкнала от боклуците, за да се озове на сигурно място в чисто новото крило на Регионалния музей „Античен Арл".

Кайрите идват 

Текст: Том О'Нийл; снимки: Дани Грийн
Безстрашните морски създания с клоунски лица са гледка, която радва душата.
 

Ето ги, идват - с крила, пляскащи в лудешки ритъм, и тела като черно-бели вихрушки с оранжев проблясък от комично големите им човки. Върховете на скалите, пусти и тъмни от месеци, към началото на април оживяват с пристигането на чудатите, възхитителни тъпоклюни кайри.

Най-дребният от четирите вида кайри, те се събират за размножителния си период на скалистите британски острови и брегове - за предпочитане колкото може по-усамотени, безлюдни и необитавани от хищници. Никой не знае със сигурност как и къде точно Fratercula arctica прекарва останалата част от годината. Някъде из просторните северни морета, в усамотение, където рядко някой ги вижда как летят, хранят се и плават.

За тези морски птици размножаването е единствената основателна причина да стъпят на сушата. Стават подчертано социални - ухажват се, копулират, бият се. Числеността на колониите им варира от няколкостотин двойки в Мейн до десетки хиляди в Исландия. Британските острови, където са направени снимките на Дани Грийн, привличат около 10% от около 20-те милиона тъпоклюни кайри, докато близо половината се събират в Исландия.

5.00 лв е-списание Абонирай се
Вземи 1 брой

Изтегли Откъс


  • Наличен формат: PDF
  • Защита: DRM
  • Съвместимост: всички устройства за ел.книги, с изключениe на Amazon Kindle.
    Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

    Известно изключение има за Amazon Kindle. На таблетите Kindle Fire може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

    Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран - Kindle Touch, Kindle Keyboard и Kindle Simple, поради факта, че това е против политиката на Amazon.com.

Още за избраното списание

Детайли за списанието :
Година: 2014
Страници: 116
ISSN: 2014-1312-6571-06
Поредица: National Geographic

Ревю

Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.

Коментари от потребители:


×