Tози сайт е в тестова версия.
Libro.bg - Първата Българска платформа за самопубликуване на електронни книги
Влез в профила си: Вход | Регистрация | en
  • 8.45 лв.3 месеца
  • 29.95 лв.1 Година
  • NATIONAL GEOGRAPHIC

    Последни броеве

    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2014
    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 6/2014
    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 5/2014
    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 4/2014
    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 3/2014
    • е-Списание NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2014

    NATIONAL GEOGRAPHIC

     

    Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

    Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

    Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

    Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

    Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

    „Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

    През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

    Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

    През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

    През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

    Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

    Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

    През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.

    NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 7/2014

    живот отвъд земята
    Текст: Майкъл Д. Лемоник; снимки: Марк Тийсън
    Може би ще доживеем отговора на един от най-древните въпроси на човечеството: сами ли сме?
    Електронен сигнал от Лабораторията за реактивно движение (ЛРД) в Калифорния достига до роботизиран всъдеход, прилепил се до долната страна на 30-сантиметров лед в езеро в Аляска. Прожекторът на всъдехода светва. „Работи!" - възкликва младият инженер от ЛРД Джон Лейкти, свил се наблизо в палатка върху езерния лед. Вероятно не изглежда като технологично чудо, но това може да се окаже първата малка крачка към проучването на далечна луна.

    На над 7000 км на юг геомикробиоложката Пенелопи Бостън гази през мътна вода до над глезените в непрогледния мрак на пещера в Мексико, на повече от 15 м под земята. Също като другите учени с нея Бостън носи изключително мощен дихателен апарат и допълнителна бутилка въздух, за да се справя с отровните газове - водороден сулфид и въглероден оксид, - които често изпълват пещерата. Внезапно челникът й осветява издължена капка гъста, полупрозрачна течност, която се процежда от ронливата тебеширена скала. „Не е ли сладко?" - възкликва тя.

    Двете места - замръзналото арктическо езеро и токсичната тропическа пещера - биха могли да предоставят данни за една от най-древните и най-неустоимите загадки на Земята: има ли живот извън нашата планета? На живота на други светове, независимо дали в нашата Слънчева система или на орбита около далечни звезди, спокойно може да му се налага да оцелява в покрити с лед океани - като тези на Юпитеровата луна Европа, или в запечатани и пълни с газ пещери, каквито може би изобилстват на Марс. Ако бихме успели да изолираме и идентифицираме форми на живот, които се чувстват добре в също толкова екстремни условия на Земята, това би било крачка напред в търсенето на живот другаде.
     

     житницата на земята
    Текст: Джоуъл К. Бърн-мл.; снимки: Робин Хамънд

    Защо големите корпорации масово придобиват земи на най-гладния континент на планетата.
    Големият трактор й се появил изневиделица. Първо изкоренил бананите й. А после царевицата, боба, сладките картофи, касавата. За няколко прашни минути парцелът от половин хектар до Шай-Шай в Мозамбик, който от години изхранвал Флора Чириме и петте й деца, бил погълнат от китайска корпорация за изграждането на ферма с площ 20 000 ха - зелено-кафяви шахматни полета по протежение на делтата на р. Лимпопо.

    „Никой дори не е говорил с мен - казва 45-годишната Чириме и гневно повишава глас. - Просто един ден открих трактора да разорава всичко в моята нива. Никой от хората, загубили своите мачамба, не е получил компенсация!" Местни граждански организации твърдят, че хиляди са били лишени от земите и препитанието си от Компанията за земеделско развитие „Уанбао Африка" - и все с благословията на мозамбикското правителство, което и в миналото нееднократно е пренебрегвало поземлените права на местните селски стопани заради мащабни инвестиции.

    Случилото се с Чириме съвсем не е изключение. Тя е само един персонаж от най-голямата история в глобалното земеделие: невероятната кампания за превръщане на Субсахарна Африка (която открай време е един от най-гладните райони на планетата) в голяма нова световна житница. От 2007 г. насам наближаващите рекордни стойности цени на царевицата, соята, пшеницата и ориза стимулират световна „треска за земя" сред корпоративните инвеститори, нетърпеливи да наемат или купят земя в страните, където тя струва евтино, правителствата са сговорчиви, а правата на собствениците често се пренебрегват. Най-много сделки за земя се сключват в Африка - един от малкото райони на планетата, където още има милиони хектари необработвани земи и изобилие от вода за напояване. Освен това там продуктивността е най-ниската в света. Въпреки неколкократните опити в Африка така и не се стигнало до зелена революция - смесица от торове, напояване и високопродуктивни сортове, която в периода 1960-2000 г. увеличи повече от двойно световното зърнопроизводство. Причините: лошата инфраструктура, ограниченият пазар, слабото управление и братоубийствените граждански войни, раздирали континента през постколониалния период.

    Много от тези пречки са на път да отпаднат. Икономическият растеж на Субсахарна Африка напредва с 5% годишно през последното десетилетие, изпреварвайки ръста на САЩ и ЕС. Националните дългове намаляват и все по-често се провеждат мирни избори. След 25 години без практически никакви инвестиции в африканското земеделие, Световната банка и страните донори правят крачки в тази посока. Континентът се очертава като лаборатория, където се изпробват нови подходи за стимулиране на производството на храни. Ако селските стопани в Субсахарна Африка могат да повишат добивите си дори до 4 т зърно от хектар, използвайки съществуващи вече технологии - четирикратно увеличение, което все още е твърде висока цел, - според някои експерти те биха могли не само да се хранят по-добре, но и да изнасят храни, така че да печелят толкова нужните им пари и същевременно да помагат за изхранването на света.

     кладенци на паметта
    Текст: Пол Салопек; снимки: Джон Станмайър

    В пустинята Хиджаз авторът се среща с приказно минало на кервани, поклонници и отминали империи.
    В стария Хиджаз има хиляда кладенци. Вървим към тях.
    Понякога водата им е сладка. По-често е солена. Кладенците, осеяли отдавна изоставените кервански маршрути на Арабия, са паметници на човешкото оцеляване. Всеки е концентрирал в себе си есенцията на пейзажа. Същото се отнася и за хората, които пият от тях. В Хиджаз - приказните земи на изчезналото царство на Хашемитите, които някога владеели саудитските брегове на Червено море - има оживени кладенци и самотни кладенци. Има кладенци на тъга и радост. Всеки един е целият Космос в кофа вода. Според тях определяме местоположението си.

    Уади Уасит е кладенец на забравата.
    Стигаме дотам през един огнен августовски ден. На половината сме от нашия пеши преход от Джеда до Йордания - общо над 1200 км. Почиваме в сянката на две акации и тук срещаме тичащия човек.
    Едрият и мустакат бедуински камилар е приветлив, любопитен и приказлив. По погрешка решава, че сме търсачи на съкровища. Дошъл е да ни продаде предмети.
    „Виж това!" - казва той. Показва ни калаен пръстен, желязна ножница на сабя, излъскана монета.
    Колко са стари тези неща?
    Тичащият човек не знае. „Кадим джидн" - казва той. Много стари.

    Хиджаз - кръстопът, където се срещат Арабия, Африка и Азия, отдавна обвързан чрез търговия с Европа - е едно от най-легендарните кътчета на древния свят. Оттук са минали хилядолетия скиталци. Хората от каменната ера си проправили с лов и риболов път през изчезналите савани на север от Африка. Народите на някои от първите човешки цивилизации - асирийците, египтяните и набатейците - обикаляли тук и търгували роби срещу тамян и злато. Тук се родил ислямът. Вероятно поклонници от Мароко и Константинопол са пили от кладенеца в Уади Уасит. Може би и Лорънс Арабски е преглъщал водата му. Никой не знае. Кадим джидн.

     смъртта на юнашките птици
    Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Иво Данчев; илюстрации: Стоян Николов

    Електропроводи, стрелба, отрови и незаконен трафик заплашват символите на дедите ни.
    Орелът кръжи над хълмовете, без да трепне с криле. Гледката е омагьосваща. Знам, че търси плячка и Майката природа го е надарила със способността да се рее, за да дебне, връхлита, убива, да се храни, оцелява и отглежда потомство. Така и трябва да бъде. Орелът е граблива птица, хищник. За мен обаче - както и за дедите ми, и за много други човешки същества от зората на времето до днес - той е и символ: на свобода, могъщество, на волни мечти и мамещи хоризонти... на нещо величаво и тайнствено, носещо се по самата граница на нашия свят.
    Близо до мен двама младежи също следят птицата с очи. Приятно ми е да видя, че полетът на орела явно предизвиква вълнение и у тях. Точно тогава единият казва полугласно, но с искрен копнеж: „Ех, да ми беше сега тук пушката..."

    „Прострелян млад царски орел бе транспортиран и настанен в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани" с помощта на общинска администрация Свиленград и РИОСВ Хасково." Съобщението е от началото на тази година. След тричасова операция и няколкомесечни грижи орелът, наречен Кралчо, е успешно върнат в природата. Преди това му е поставен осигурен от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) предавател. С негова помощ ще е по-лесно да се проследи по-нататъшната му съдба и да се научи повече за опасностите, заплашващи пернатите хищници.

    И друг царски орел е спасен от ветеринарните специалисти в Стара Загора, но се налага едното му крило да бъде ампутирано - това обрича властелина на небето на доживотен престой в Спасителния център. Трета такава птица е излекувана от огнестрелни рани, поставен й е предавател и е освободена, но по-късно е намерена мъртва в автомобил. В района, където е открит Кралчо, екип на „Зелени Балкани" попада на друга жертва на бракониери - ранен морски орел. Той обаче не оцелява. „В цялата страна броят на простреляните птици расте - казва с тревога Христина Клисурова, ветеринарен лекар и специалист по връзки с обществеността в Спасителен център за диви животни в Стара Загора. - Това е седмата за последните два месеца - а знаем, че малка част от бракониерските жертви имат късмета да бъдат открити навреме и да им се даде шанс да оцелеят. Стотици измират неоткрити всяка година."

     

     пътуващо пиршество
    Снимка: Полет Тавормина

    Храните в големия град идват отблизо и отдалеч.
    Това не е европейски натюрморт от XVII век, а пресни продукти от четири престижни пазара в Манхатън. Яденето на местни продукти и намаляването на въглеродните емисии може да са актуални, но тези плодове и зеленчуци са изминали дълъг път до Голямата ябълка - в някои случаи близо 15 000 км. Амит Ратанши, търговец в дистрибуторска фирма в Бронкс, казва, че нюйоркските готвачи и купувачи „искат да знаят откъде идва храната им". В някои случаи - от близката ферма, в други - от отдалечен край на страната, а в случая с екзотичните стоки - от половин свят разстояние.

    Абонирай се
    Вземи новия брой
    Цена на новия брой: 5.00 лв.

    Aбонамент за 1 Година: 29.95 лв. (12 броя. Спестявате 50% от цената на брой)



    • Наличен формат: PDF
    • Защита: DRM
    • Съвместимост: всички устройства за ел.книги, с изключениe на Amazon Kindle.
      Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

      Известно изключение има за Amazon Kindle. На таблетите Kindle Fire може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

      Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран - Kindle Touch, Kindle Keyboard и Kindle Simple, поради факта, че това е против политиката на Amazon.com.

    ×