Tози сайт е в тестова версия.
Libro.bg - Първата Българска платформа за самопубликуване на електронни книги
Влез в профила си: Вход | Регистрация | en

Жълтите очи на крокодилите

Жълтите очи на крокодилите

(3 гласа)

„Жълтите очи на крокодилите” излиза през 2006 г. и получава престижната награда „Мезон дьо ла Прес”. Следващата година Панкол е удостоена и с наградата за най-добър автор на годината. Междувременно са продадени повече от 1 000 000 екземпляра, а правата са откупени в над десет страни. През първото полугодие на 2010 г. книгата отново е начело на продажбите във Франция и фигурира в списъка на „15-те книги, които се четат на един дъх”, редом с „Милениум” на Стиг Ларшон, „Парфюмът” на Патрик Зюскинд и „Не казвай на никого” на Харлан Коубън.

Божествената Ирис има всичко – богатство, красив мъж, умно дете, но е неудовлетворена от живота. 



  • Наличен формат: ePub
  • Защита: DRM
  • Съвместимост: всички устройства за ел.книги, с изключениe на Amazon Kindle.
    Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

    Известно изключение има за Amazon Kindle. На таблетите Kindle Fire може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

    Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран - Kindle Touch, Kindle Keyboard и Kindle Simple, поради факта, че това е против политиката на Amazon.com.
  • Печатна книга: 14.00 лв
  • Спестявате с е-книга: 50%

Още за избраната книга

Детайли за книгата :
Издател: Колибри
Година: 2010
ISBN: 978-954-529-873-8

За автора


Катрин Панкол
Име:
Катрин Панкол
Дата на раждане:
1954

Биография:

Катрин Панкол е завършила френска филология, преподавала е френски и латински, работила е като журналистка и е живяла е в Ню Йорк, където следва курсове по художествено писане в Колумбийския университет. Още първите два романа й спечелват известност и тя и се отдава само на писане.

Издала е общо 15 романа, но най-известна е трилогията, която се открива с „Жълтите очи на крокодилите”, пожънала нечуван успех и изстреляла Панкол сред най-четените автори на нашето съвремие. Следващите два романа с колоритни заглавия „Бавният валс на костенурките” и „Катериците от Сентръл парк са тъжни в понеделник” затвърждават репутацията й. Панкол е преведена на 25 езика, а от книгите й са продадени над три милиона екземпляра. 

Електронни книги за download от същия жанр

Ревю

„Жълтите очи на крокодилите” излиза през 2006 г. и получава престижната награда „Мезон дьо ла Прес”. Следващата година Панкол е удостоена и с наградата за най-добър автор на годината. Междувременно са продадени повече от 1 000 000 екземпляра, а правата са откупени в над десет страни. През първото полугодие на 2010 г. книгата отново е начело на продажбите във Франция и фигурира в списъка на „15-те книги, които се четат на един дъх”, редом с „Милениум” на Стиг Ларшон, „Парфюмът” на Патрик Зюскинд и „Не казвай на никого” на Харлан Коубън.
 
Божествената Ирис има всичко – богатство, красив мъж, умно дете, но е неудовлетворена от живота. Талантливата й сестра Жозефин се бори с житейските превратности и с много усилия възпитава двете си дъщери. Неудачникът Антоан изгубва работата си, напуска жена си Жозефин и отива да отглежда крокодили в Кения. Преуспелият Филип, отчужденият съпруг на Ирис, има странни приятели. Това са само някои от героите на една модерна сага, чието действие се развива в Париж и в един развъдник на крокодили в Кения.

Книга за съвременните жени и мъже, книга за лъжата, за любовта, за приятелството и парите, за мечтите и предателствата. За това кои сме, какви искаме и какви можем да бъдем. Книга, пълна със смях и сълзи, която се чете на един дъх и напълно заслужава огромния си международен успех 

В медиите

Катрин Панкол е една от най-известните съвременни френски писателки. Наричат я феномен във френската литература и има защо. Книгите й го доказват категорично.
 
Самата Катрин Панкол е родена в Мароко, но на петгодишна възраст се връща с родителите си във Франция, където има щастливо детство, по собствените й думи. Завършва френска литература, учителства (преподава френски и латински), пътува, работи множество различни незначителни неща, докато един ден случайна среща я насочва към журналистиката.
Разказва, че и до днес си спомня еуфорията, която я обхваща, когато вижда първия си отпечатан материал в един вестник и не може да повярва, че нейното име се мъдри отдолу с плътни черни букви.
Така започва всичко, от това да поправя и редактира безброй пъти една и съща статия, докато”зазвучи” добре до това да превръща думите в музика и да ги използва умело, за да разказва, да превръща полета на въображението си (меко казано развихрено) в прекрасни приказки. Междувременно минават едни тридесетина години от момента, когато написва първия си роман „Първо аз” (1979 г.) до последните й, засега, книги.
 
След първата книга славата се стоварва отгоре й с неочаквана сила и с цялата си тежест. Всички искат да се запознаят с нея – издатели, бизнесмени, министри. На вечеря я кани дори тогавашният президент. А един арабски шейх й изпраща самолета си да отиде до Лондон на разходка. И Катрин Панкол се качва на самолета. Но не на частния, на арабския шейх, а на редовен полет до Ню Йорк, където никой не я познава и така избягва от славата. Това обаче не я спира да пише. Пътува много, опознава света и хората; наблюдава, слуша, учи се от живота. Завършва курс „Как се пише разказ, роман, сценарий” в Колумбийския университет. В този период се появяват следващите й три книги: „Варварката”, „Скарлет, ако е възможно” и „Жестоките мъже не се разхождат по улиците”. И, както сама казва: „Харесва ми да пиша, както и животът, който съпътства този процес. Вече нямах друг избор. Умеех да правя само това”. Продължава да пише романи (те са вече 15); пише също така и сценарии и статии: за „Ел” и „Пари мач”.
И така се стига до „Жълтите очи на крокодилите”.
Романът, с екзотично и на пръв поглед необяснимо заглавие, излиза през 2006 г. и получава престижната награда „Мезон дьо ла Прес”: той донася на писателката и наградата за най-добър автор на годината. И разказва историята на две сестри.
Неземно красивата Ирис е щастливо и сполучливо омъжена за богат адвокат. Животът й е уреден и не й липсва нищо, но това не я удовлетворява. Другата сестра – Жозефин или както всички я наричат Жо се бори с живота, тъй като нито е толкова хубава, нито в брака й нещата вървят както трябва, а освен това трябва да се справя и с двете си деца. Отгоре на всичкото, макар и талантлива, тя е неудачница според майка си и сестра си, защото е научен работник, историк, и се занимава с далечния ХІІ в., което напълно покрусява роднините. И понеже, разбира се, проблемите никога не идват сами, в един момент мъжа й – Антоан я изоставя. Не само, че си намира любовница, но и заминава за Кения да отглежда крокодили, като пътьом тегли голям кредит, който се оказва, че Жо ще трябва да изплаща.
В този момент, когато всичко изглежда неспасяемо, се случва нещо странно.
Ирис предлага на Жо да напише роман и да вземе хонорара за него, а той ще излезе под името на по-голямата сестра, защото тя иска слава и медиен интерес. И ето, че най-неочаквано на сцената се появява и презреният ХІІ в. Романът има страхотен успех, но никой не получава очакваното удовлетворение. Това се разказва по-нататък в „Жълтите очи на крокодилите”.
Написан донякъде кинематографично той ни води от Париж в Кения, след това в Ню Йорк, после в Лондон. Действието се развива бързо и динамично, на моменти с доста неочаквани обрати. Образите са прекрасно изградени, колоритни. Сюжетните линии са не една и две, а доста повече. Всеки от второстепенните герои, ако можем изобщо да ги наречем така в книгите на Катрин Панкол, са ярки, със свой богат живот, понякога не по-малко интересни от главните. Особен интерес представлява изграждането на мъжките образи в романа. Те до един са много различни по разбирания и житейска философия, впечатляват по своему, разкриват героите си в не една светлина. Понякога постъпват далече не по начина, по който се очаква да го сторят.
Юношите пък са описани с цялото разбиране и житейски опит на минал по този път родител и будят огромна симпатия с това, че всеки от тях по различному е двигател и подтиква останалите да вървят напред.
Колкото и странно да звучи в „Жълтите очи на крокодилите” читателят ще открие описания или може би рецепти как се правят много неща: как се отслабва, как се бродира гоблен, обяснение как се пише роман и дори напътствия за справяне (или несправяне) с опърничав тийнейджър у дома. Многократно ще открива себе си в различните описани ситуации, ще вижда свои черти, при това не само положителни, в различните герои, ще се припознава в някои от постъпките им; на места дори ще му се прииска да дописва и да дописва.
Героите са толкова живи и истински, че на авторката сърце не й е дало да се раздели с тях, а когато читателите започнали да я питат какво става после с Ирис, Жо и останалите написала още две книги: „Бавният валс на костенурките” и „Катериците в Сентрал парк са тъжни в понеделник” и така „Жълтите очи на крокодилите” поставила началото на трилогия.
Не напразно книгата е наредена сред 15-те, които се четат на един дъх, преведена е на над 25 езика, преминала е 3 500 000 тираж и по нея се пише сценарий, за да се превърне във филм.
 

„Жълтите очи на крокодилите” е от онези книги, които връщат литературата към истинското разказване, а Катрин Панкол е от авторите, които със своето въображение и стил ще върнат хората към четенето. 

Публикацията е любезно предоставена от издателство "Колибри"

Коментари от потребители:


×